Асоциация "Развитие на информационното общество"

Обратно в ГЛЕДИЩА

Преди публикувани гледища

«Електронното» правителство

«Всеки има право на свобода на изразяване на мнения.
Това право включва свободата да отстоява свое мнение,
да получава и разпространява информация и идеи …»
(Европейска конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, чл. 10.1, подписана от България).

Задача на правителството е да управлява. Осведомяването, осъществяването на информационни услуги, дори при използване на информационни технологии не е ръководна, а изпълнителска дейност. Тя е полезна, но не е управляваща. А словосъчетанието «електронно правителство» е бюрократично извращение. Според Български тълковен речник:

правителство – най-висшето управително тяло в държавата ...;
управлявам – редя, ръководя живота и устройството на държава ...;

електронен – който се отнася до електрон ...;

електрон

Излиза, че «електронно правителство» е най-висшият ръководител на живота на държавата ни и се отнася до най-малките носители на отрицателното електричество (Не е ли смущаващо «най-малките носители» и «отрицателното електричество» да характеризират «най-висшия ръководител на държавата»?).

Обратно в ГЛЕДИЩА

Заявление, а не молба

Заявяваме желанията си, а не се молим на бюрократите. Единственият, на който се молим е Господ. Кой ни наложи това унижение да пишем молби? До кога ще търпим това?

В заявленията можем да използваме учтивата форма «моля», но да се наричат заявленията (за искане на административна услуга, на отпуск и т.н.) молби може само човек с вродена или насилствено създадена робска психика.

Обратно в ГЛЕДИЩА

«И» с ударение

В българския език се среща често местоимението и с ударение, означаващо «на нея». Излишно е да се търси подобна буква на «българските» клавиатури на пишещите машини или на компютрите. Може да намерите (не българските) букви ы, э, но и няма. Затова често виждаме да се ползва вместо удареното и буквата й. В повечето разпространени компютърни шрифтове няма да намерите тази важна за езика ни буква и сред допълнителните знакове (няма да намерите и премахнатите две букви от азбуката ни е-двойно и буквата, за която сега ползваме ъ, още по-малко преди премахнати букви като “ят” – ползвана за звука “йъ”, напр. във “вървят”, което се произнасяше “вървъйт”; в допълнителните знакове обаче не са пропуснати различни букви, вкл. с ударения, ползвани в други езици, служещи си с кирилицата).

Освен буквата и с ударение в писмените български текстове, за да се посочат ударенията при произнасяне на думите се ползват всички гласни букви с ударения. Поради това, естествено е да се направи следното:

Да се постави в българската клавиатура буквата и с ударение.
Да се поставят като знакове за вмъкване във всички компютърни шрифтове гласните ни букви с ударения, както и премахнатите преди букви от българската азбука.
Да се премахнат от българската клавиатура чуждите за българската азбука букви ы и э и местата им да се използват за други цели.

Естествено е да се запитаме защо «българската» клавиатура съдържа чужди знакове, а не съдържа и с ударение, кой носи отговорност за това, кой е бил длъжен да реагира своевременно и с какво са наказани виновните. И коя институция трябва да се грижи за българския език и защо не си върши работата. Или трябва безропотно да търпим да изопачават писмеността ни, която на думи много ценим?

Асоциация «РИО» изпрати по този въпрос писмо до Института по български език при БАН. А вие?

Обратно в ГЛЕДИЩА

Относно проекта за Закон за електронното управление

След обстойно проучване и обсъждане на текста на проекта за закон смятаме, че проектът е навременен, добре замислен, съдържа ценни положения, но и редица слабости.

Сред по-съществените слабости са следните:

Наименованието на проекта за закон трябва да съответства на съдържанието му, отразено главно в гл. ІІ (чл. 8-17, 19, 22-28, 32), както и в чл. 39-41, 43, 47, 50, 51, а именно: «Закон за електронните административни услуги». В потвърждение на това, трябва да се отбележи факта, че текстът «електронни/те административни услуги» се среща 62 пъти, докато текстът «електронно/то управление» – само 8 пъти.

Необходимо е да се формулират основните направления на държавната политика в областта на електронните административни услуги, като по-подробно се определят параметрите и изискванията на стратегията, чието приемане е залегнало в проекта, а също да се създаде общ модел на тези услуги, като се определят общите изисквания към информационните ресурси и системи.

Трябва да се уточни как ще се реализира поддръжката на вече създадените и в процес на създаване информационни системи, особено ако са създадени от частни фирми (с оглед на съхраняване на историята на електронната преписка и осигуряване на постоянна поддръжка на електронните архиви).

Необходимо е да се регламентират условията, при които ще се обменя информация с други страни от ЕС (каквато е една от целите на проекта, изразена в мотивите), както и между регионалните и централното равнища в страната.

В §6 на раздел «Преходни и заключителни разпоредби» предвиденият срок от една година следва да се коригира на 18 месеца (мотив: съгласно §5 препоръките ще бъдат дадени също в срок 1 година от обнародването на закона, т.е. допусната е грешка, тъй като излиза, че за изпълнението им не е предвидено време в §6).

Законът трябва да е съобразен с международните, европейските и българските закони и стандарти, имащи отношение към този закон.

Трябва да се предвиди механизъм за «заместващи» услуги, в случаите на необосновано забавяне или отказ от предоставяне на електронни услуги, независимо от предвидените санкции за отговорните длъжностни лица.

Разполагаме с редица конкретни бележки по текстовете на проекта за закон, които можем да Ви предоставим при поискване.

Особено важно е да отбележим, че в разглеждания проект, както и в други подобни закони трябва да се се предвиди участие на граждански организации при контролиране на изпълнението им. (За целта е необходимо да се предвиди включването на текст в съответната наредба за целево финансиране на тази дейност.)

За да се осигури граждански мониторинг и контрол, който е задължително условие за изграждане на гражданско общество в България, е уместно да се включи в Конституцията текст за участие на неправителствени организации при осъществяването на мониторингови и контролни функции върху дейността на държавните органи.

Към Асоциация «Развитие на информационното общество» работят експертни групи от хабилитирани учени и специалисти (информатици и прависти), които са на разположение да съдействат за подобряване на нормативната база в областта на информационните услуги, науката и образованието.

Писмо изпратено до г-н Ивайло Калфин (зам.-председател на МС), г-н Лютви Местан (председател на Комисията по образование и наука към НС) и г-н Веселин Методиев (председател на комисията по въпросите на държавната администрация към НС).

Обратно в ГЛЕДИЩА

1113 София, ул. "Акад. Г. Бончев", бл:8 | Асоциация "Развитие на информационното общество" | e-mail: ario@math.bas.bg
Копирането и разпространението на материали от страницата може да става само с разрешението на Асоциацията
Страницата се поддържа от УС на Асоциация "РИО"