Преди публикувани гледища

Из Националния семинар на тема «Информационното общество и религията»

• Бог може да се разглежда като информационен модел.
• В информационното общество мнозинството хора ще приема повечето сведения на доверие, без да ги проверява.
• Има съществена разлика между вяра и църква.
• Буда казва, че всичко трябва да се проверява, но основно за бузизма е прераждането, което не може да се провери.
• Религията не е проект, а практика.
• Вяра има и в науката, а не само в религията.
• Необходимо е да има научни изследвания във връзка с религията.
• Вярата е много нужна на хората. Трябва да се върне вярата в хората, да има страх Божий.
• Мюсюлманите мислят, че ценната информация е изцяло в Корана.
• Информационното общество е общество на духа и в него религията има основно значение.
• В информационното общество хората ще могат да отделят повече време за проникване в същността на религията.
• Докато преди търещите Бога са се уединявали или са били главно отшелници, в информационното общество вероятно ще преобладава общуването с други, сродни по дух хора. Това ще разшири броя на вярващите, но има опасност от развитие на разнообразни секти.
• Обществата се менят. Вярата е постоянна – тя е във всички общества.
• Мнозина, особено заемащите високи постове в църковната йерархия, се стремят да реализират кариеристични цели чрез вярата.
• Религията се основава на вярата, а не на логиката.
• Неуместно е да се търси обяснение на религията с науката, нито да се противопоставят религия и наука.
• Християнството е основната религия в Европа и изобщо в развития свят.
• Хората се обръщат към религията поради страх от смъртта и когато имат сериозни проблеми.
• Вярата не трябва да се смесва с убежденията.

Неправителствените организации и информационното общество

• Държавата в миналото е била създадена за да помага на личностите, но след това се превръща в инструмент за управление на личностите от определена върхушка. В информационното общество държавата се връща към началното си предназначение, като отново основни стават личностите, но обединени в граждански организации.
• В информационното общество материализмът, вещоманията вече не са определящи, но поради инертността в преходния период все още се споделят от повече от хората. Стремежът на модерните хора е към духовни ценности.
• Индустриалното общество, за да произвежда, трябва да продава. Високата производителност отдавна е надхвърлила възможностите на реал-ния пазар (пазарът на потребностите). За да може да се разширява производството се разви рекламата, внушението да се изоставят старите (макар и годни) вещи и да се купуват нови и нови. Развитието на мощните средства за масово осведомяване създаде много благоприятни възмож-ности за масово въздействие върху купувачите.
• В преходния период от индустриално към информационно общество натискът върху потребителите да купуват се засилва. Наред с другите стоки се развива силно продажбата (и подканите за подмяна) на електронни и информационни продукти: компютри, периферия, софтуер, мобилни телефони и т. н.
• Желанието за изява в индивидите е напълно естествено, но трябва да се избягва то да се използва от други. Изходът е изявата чрез дейности в гражданските организации и самоизявата (вътрешна задоволеност от пътешествия, спорт, интелектуални дейности).

Изчерпана ли е демокрацията като форма на управление?